Славянската православна цивилизация

В конфликта между България и Византия, военните действия с оръжие са съпътствани от битка за символи и значение, особено относно правото на божествена защита от Бога Слово. Това се проследява хронологично по време на династията Асеневци.

Победата в Голямата война на Византия срещу възстановеното българско царство след обсадата на Търново на 3 май, денят на Възнесението през 1190 г., е отбелязана с титлата „богоспасния и богохраним Царевград Търнов“ за престолния град при цар Иван Асен I. Това подчертава неговото значение като обиталище на Великия цар, който е земният представител на „великия цар на българите“.

След триумфа над враговете си при Клокотница през 1230 г., църквата в Търново е провъзгласена за Великата патриаршия през 1235 г., наречена Майка на Църквите със свещения словянски език. Символично този език е дарен от Бога Слово именно „на славяните, известни още като българи“, които са определени като "перви по род" или "първородни" в Деня на Сътворението - 25 март, според учението разработено от преславските догматици и св. Атанасий Александрийски.