С този, който отля слона, и за други големи художници

„В определен смисъл той е не само художник, но и писател, литератор, тъй като самата литература представлява метаезик за всички изкуства." – споделя проф. д-р Светлозар Игов.

Калин Николов е роден през 1956 година в София. Завършва Художествена гимназия (1971 - 1975) и ВИИИ „Николай Павлович" (1977 - 1983), специалност „Графика и графични технологии“ под ръководството на проф. д-р Евтим Томов. Паралелно с обучението си работи с известния художник Борис Димовски.

В момента той е уредник в Графичния кабинет на Националната галерия в София. Провел е множество самостоятелни изложби в различни градове: София (през 1978, 1979, 1985, 1991, 1999, 2000, 2004, 2009, 2013, 2018 и 2021 г.), Габрово (2014 и 2016), Велико Търново (2017), Хамбург (1984 и 1988), Атина (1991), Будапеща (1996) както и Скопие, Щип, Прилеп и Охрид между години­те на активността му от същите години до настоящето. Работил е като художник за редица издания включително „Антени“, „Вечерни новини“, „Репортер-7“, „Улицата - La Strada“, списанията „ФЕП", "Тера фантастика", "Усури" алманаха "Света гора" сред други. Автор e на монографии и каталози по историята на българското и световното визуално изкуство; организирал е изложби с творци от Европа а също така представя българските артисти в контекста на художествената история. Сред първите български творци той се обявява преди промяната за историческо реабилитиране или популяризиране на имена като Райко Алексиев , Александър Добринов , Михайло Парашчук , Борис Денев , Съюза на южнославянските художници “Лада”, писателя Асен Христофоров наред с други . Поетът Георги Рупчев пише през далечната вече година – ’85 : “Необходими са ни неговите остро развити духовна чувствителност социална сетивност непримиримост.” Настоящият труд продължава това единение между социална ангажираност духовна задълбоченост...