Пасторалното в културата на Бел епок

Въпреки значителния научен интерес към пасторала и културата на Бел епок, в българската литературна наука все още липсват задълбочени изследвания по тези въпроси. Настоящата монография подчертава новите и оригинални проявления на пасторалното в контекста на сложната културна реалност, каквато представлява Бел епок, като акцентира върху духа и специфичната менталност от този период. Пасторалът се разглежда не просто като система от литературни жанрове, а като метамодел; анализират се неговите присъствия и интерпретации не само в сферата на елитарното изкуство, но също така и в културната индустрия, както и във взаимодействията между авангардно/кичово и елитарно/комерсиално – явления особено характерни за модерността. Изследването е основано на богат материал от артефакти, обхващащи периода от Античността до началото на ХХ век. Монографията представя разнообразните аспекти на пасторалното в литературата, живописта, музиката, балета и социалните практики от ежедневието.