История на Византийската империя. Период VI. Комнините (1057–1185). Период VII. Разпадане на империята (1185–1204)

Кървавият XI век е периодът, в който Византийската империя преживява своя крах. Той започва с падението на България под византийско владичество при Василий II Българоубиец и династията Комнини, която произвежда редица значими императори и оставя незабравими исторически свидетелства чрез Ана Комнина.

В предпоследния IV том на неговата „История на Византийската империя“ акад. Фьодор Успенски описва важните събития от този период с изключителен стил и задълбочени познания. Сред тях са: появата на авантюриста Робер Гискар и действията на неговите наследници; конфликтът между Римската и Византийската църква, както и неуспешните опити за църковно единство; борбата за влияние между Изтока и Запада; началото на сръбското държавотворчество; значението на Унгария през тези две исторически епохи; нахлуването на тюрко-татарските племена по границите на Византия, утвърждаването на селджукските турци над останалите мюсюлмански групи преди османското завоевание; четирите Кръстоносни похода, които завършват със завладяването на Константинопол; възходът към освобождение начален от братята Петър и Асен, довел до формирането на Втората българска държава; както и кратката история за единствения български император Калоян.

Тези времена са изпълнени с насилие, смърт, дворцови интриги και преврати, династични бракове и упадък в нравствеността сред духовенството под влиянието на Църквата. Проучванията му далеч надхвърлят чисто академичната сфера – те предават драматичния разказ за често пренебрегваните съдби на народите و техните държави, без които настоящето остава неясно.