Всичко за книгите
Каталог за книги, автори и издателства
 
Корицата на Веда Словена
Издателство:Гута - Н
Брой страници:632
Година на издаване:2025
Дата на издаване:2025-05-07
ISBN:9786197444995
SKU:28066660013
Размери:15x21
Тегло:840 грама
Корици:МЕКИ
Цена:50 лв.
Анотация
Ревюта
Свързани книги
Приятели
Информационна мрежа

"ВЕДА СЛОВЕНА, Обредни песни от езическия период, съхранени и предадени устно от българските помаци в Македония и Родопите.

Събрани и публикувани от Стефан Ил. Веркович.

Превод на руските текстове: д-р Николай Иванов Колев.

Издадено с помощта на дарения от руски поддръжници на науката, Санкт Петербург, 1881 г.

Какво означава "Веда Словена"? На санскрит Веда значи знание. Следователно Веда Словена се превежда като Знание на словените. Както самият Веркович пояснява, това е колекция от обредни песни от времето на езичеството, които са запазени благодарение на устната традиция сред Македонско-Родопските български помаци. По време на насилственото ислямизиране в тази част от българския народ е успяла да остане относителна автономия по време на османското владичество; така че тези песни са достигнали до нас въпреки исляма. Този изключителен българин е събрал националното богатство с около 15 000 стиха, като е бил почти слепец и със здравословни проблеми, както той сам посочва. Песните били записвани от неговия приятел Гологанов, а корекциите извършвал друг негов приятел - Рус.

Книгата е публикувана едновременно в Белград и Петербург чрез дарения основно от 174 руски аристократи начело с царското семейство, общо възлизащи на 5672 златни рубли — огромна сума за тогавашното време. На края на книгата има списък с имената на дарителите; там срещаме фамилии известни ни още покрай Освободителната война и произведението "Война и мир" на Толстой – те показват как руската интелигенция осъзнавала важността за славянството свързана с тази книга и уникалната роля играеща българската култура в него. Нека накратко обобщим удивителната информация запазена през вековете в тези 146 песни.

На първо място песните разкриват че българският народ се преселил към Дунавска земя откъдето произхожда климатът му - топъл през цялата година с две реколти годишно; споменава се територия наречена Крайна земя. Процесът по преместването продължил три години — както по море така и по суша; трудностите при адаптацията към студен климат многократно били описвани във песните като преодоляване над сериозно препятствие. Причината за миграцията вероятно били войните според намеците в текста. За окончателното установяване тук също трябвали нови воиничества да бъдат водени.
Коя ли може да бъде тази Крайна земя? Отговор получаваме чрез древните богове чийто имена постоянно присъстват в песните – Вишну , Шива (празник Сурвак ден) и Брама познат още като Браха! Те представляват светлата троица свързана със индийската религия – Хиндустан . Това предоставя интересно потвърждение подкрепящо твърденията направени от Раковски за произхода ни отвъд границите ,както що се касае до нашия език който носи следи отпечатали влияние върху санскритa."

.

.