Монашеството и българската историопис от XVIII век

Съставители на този сборник са Надежда Александрова, Маргарет Димитрова, Димитър Пеев, Петко Петков и Десислава Узунова. Той включва изследвания, които разглеждат времето и личността на отец Паисий Хилендарски както в контекста на монашеството и българската историография от XVIII век, така и в по-късните периоди, когато авторите от XIX и XX век интерпретират неговото дело. Те предизвикват нови размисли относно смислите в "История славянобългарска".

В сборника са поместени статии, базирани на доклади представени по време на научната конференция "Монашеството и българската историопис от XVIII век: извори, употреби, интерпретации", проведена между 15-16 септември 2022 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Събитието бе организирано съвместно с Зографския манастир на Света Гора. Основната цел беше да се обсъдят различни тълкувания на "История славянобългарска" в рамките на научния дискурс от края на XIX до XXI век. Конференцията започна с доклад от йеромонах Атанасий Зографски за еклисиологичния подход към творението с оглед монашеската психология и християнското разбиране за човешката история.

Други презентации разгледаха етноцентрични и не националистични стратегии за интерпретация; анализираха идеите на отец Паисий спрямо основните философски и религиозни движения през XVIII век в Европа със специален акцент върху Балканите; а също така очертаха различните езикови слоеве присъстващи в "История славянобългарска". Бяха представени резултати от нови изследвания относно последователите му – изучавайки ги идейно, литературно, интертекстуално и езиково.