Тяло и всекидневен свят

Сутрин, когато излизам навън с кучето, слънцето е под различен ъгъл. Знам как изглежда светлината по това време на деня и също така я усещам. Тя има един особен мек характер, който те обгръща. Освен този деликатен блясък, чувствителността при допира й до лицето ми е нежна. Сутрешният въздух носи различни аромати – мирише на прясно окосена трева и роса. Има един лек вятър, който приятно те гали и ти предава както уханията, така и звуците около теб. Птиците звучат отпочинали и весели; техните чуруликания са радостни и приятни... Всичко около мен е спокойно, като се пробужда свежо след нощта. Вечерната или нощната тишина също представлява уникално преживяване – чуват се само далечни приглушени шумове или дори абсолютна безшумие. В такива моменти тишината прилича на памук; а всеки звук в тези условия става изключително забележим - нещо като щрих върху платно, което ясно изпъква сред спокойствието.