Отвъд доброто и злото

Нека си представим, че истината е жена. Какво би означавало това? Не можем ли да заподозрем, че философите, които са действали като догматици, не разбират съвсем женската природа? Сериозността и настойчивостта им в опитите да достигнат до истината изглеждат неподходящи и дори нелепи средства за привличането на една жена. Тя обаче не се е поддала на тези ухажвания – така днес догматичните учения стоят унили и обезверени. Възможно е те вече да са паднали на земята; има шеги, които твърдят, че цялата догматика е в предсмъртна агония.

Ако говорим сериозно, има основания да смятаме, че всякакви опити за установяване на абсолютни истини във философията всъщност представляват детински заблуди; може би наближава времето, когато ще осъзнаем какво точно е нужно било за основаването на внушителни философски системи - например стари народни суеверия или граматически игри. Може би сме били жертва на недоразумение с векове наред относно догматиката подобно както астрономията от миналото изразходвала толкова много усилия без реален напредък.

Изглежда всеки велик принос трябва първо да премине през своята карикатурна фаза: примери за това са платонизмът в Европа и учението на Веданта в Азия. Няма нужда да бъдем неблагодарни към тях въпреки факта, че най-дълготрайната заблуда остава идеята на Платон за чистия разум и доброто само по себе си. Днешният ден ни предлага освобождение от този кошмар и възможноста поне малко по-спокойно да спим.

Сега ние сме наследници на силата натрупана след борба с тази заблуда; но това предполага преразглеждане на самото понятие за истина. Философстването както го правеше Платон може би вече не работи – задаваме си въпрос: "Какъв беше произходът на проблемите у него?" Но нашият конфликт срещу платонизма - който всъщност символизира християнството - донесе невероятно напрежение в духа европейците досега: такова натегнато лък позволява прицелване към високи цели.

Този период несъмнено се усеща тежест от страна Европа два пъти опита се справи с проблема - веднъж чрез йезуитството и втори път чрез демократичното Просвещение. Нашият случай обаче включва чувствителността спрямо бремето върху духа; ние сме онези свободомислещи европейци които усетили целесъобразността зад задачите пред нас...

(На корицата: “Изкушението на Свети Антоний”, художник Матиас Грюневалд)