Субективните права (германски визии)

На германските юристи от XIX век се дължи въвеждането на термина „субективни права“, който е станал основополагающ в съвременната правна теория. Те предизвикват и непрекъснато обсъждане относно същността на тези права: дали те произлизат от волята или интересите.

Какво се случва през ХХ век? Настоящият сборник предоставя отговори на този въпрос, като за първи път представя текстове на видни немскоезични юристи, социолози и философи по право в България. Сред тях е Ханс Келзен, класически позитивист, който твърди, че субективните права нямат независима стойност и не са основополагаещи. Никлас Луман, известен функционалист в социологията, акцентира върху важността на правата единствено в сложните модерни общества, където хората могат да променят социалните си роли.

От другата страна стоят двама юристи – Хелмут Коинг и Карл Ларенц – които преживяват разпадането на германската юридическа система и допринасят за нова парадигма в юридическото мислене с подкрепа на концепцията за „субективните права“. Коинг основава Института „Макс Планк“ за европейска история на правото във Франкфурт, а Ларенц пише задължителния учебник по методология в правото.

Към тях се присъединяват двама философи: Роберт Алекси, който адаптира съвременните англоезични теории към немски контекст и обучава юристи по целия свят; както и Юрген Хабермас, философът виждащ връзката между право и демокрация като неразривна.

Сборникът съдържа следните произведения:

- Стилиян Йотов: "Можем ли да разглеждаме субективните права независимо от концепцията за човешките права?";
- Ханс Келзен: "Субективното право: правомощие и мандат";
- Хелмут Коинг: "История на понятието 'субективно право'";
- Карл Ларенц: "Структурата на субективните права";
- Никлас Луман: "Функцията на субективните права";
- Роберт Алекси: Основни права като субективни права и обектови норми;
- Юрген Хабермас: "Реконструкцията на правото (I): системата от правила".