Всичко, всичко

Моето заболяване е толкова рядко, колкото и известно. То представлява форма на тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД), но в същността си – аз съм алергична към света. Не напускам дома си от седемнайсет години; единствените хора, които виждам, са майка ми и медицинската сестра Карла.

Един ден обаче пристига камион за преместване. Нови съседи се нанасят в къщата до нас. Заглеждам през прозореца и забелязвам него – висок мъж с тънка фигура, облечен изцяло в черно: черна тениска, дънки и гуменки плюс плетена шапка, която скрива косата му. Усеща погледа ми върху себе си и ме гледа право в очите. Аз не отклонявам погледа си и продължавам да го наблюдавам.

Името му е Оли. Искам да науча всичко за него, което успешно правя. Разбирам, че той е весел човек с много живот у себе си; цветът на очите му напомня океанските дълбини. Когато разговарям с него, светът сякаш се разширява пред мен и усещам как започвам да се променям… Започвам да желая различни неща – мечтая да избягам от защитния балон около мен; жадувам за всичко онова, което светът може да предложи.

Въпреки че бъдещето остава неизвестно за нас, има определени неща като сигурност - например знам почти със сигурност, че ще се влюбя в Оли; а това вероятно ще доведе до проблеми.

„Всичко-всичко“ разглежда трепета и болката от загубата на любовта при стъпването извън зоната ни на комфорт с рисковани постъпки.“ - НИКОЛА ЮН

„Понякога срещате книга, която е уникална и СЪВЪРШЕНА! Задължително четиво за феновете на Джон Грийн и Рейнбоу Роуъл.“ - ДЖЪСТИН МЕГАЗИН