Диалози / Сенека

През целия век, от 40-те години преди Христа до средата на 60-те след Христа, семейството на испанците Аней от Кордуба (сега Кордова) играе важна роля в историята на Рим, представяйки три поколения. Луций Аней Сенека Стари, известен и като Ретор (55 г. пр. Хр.-39 г. сл. Хр.), е основният източник за информация относно практиките в реторските училища по негово време. Неговият внук Марк Аней Лукан (39 г.-65 г.) създава историческия и силно реторичен епос "Фарсалия", който разглежда гражданските войни между Помпей и Цезар. Най-влиятелната фигура обаче е вторият син на Сенека Стари - философът, писателят и учителят на Нерон, Луций Аней Сенека (4 или 1 г. пр. Хр.-65 г. сл. Хр.).

Сенека се определя като част от стоическата школа, която според него проповядва "мъжествения път към добродетелта" ("За твърдостта на мъдрия", I, 11). Въпреки това той не игнорира полезните съвети извън рамките на стоицизма: например научава се от Секстий да изпитва своята съвест ежедневно (в третата книга на диалога "За гнева", XXXVI), а чрез Епикур открива трезвото отношение към удоволствията и значението им за добродетелността според стоиците. Тези търсения през философията намират отражение както в драматичните му произведения, така и най-вече в прозата му - от "Естесвенонаучни проблеми" до популярните у българския читател "Нравствени писма до Луцилий".