Туризъм под надзор. Балкантурист - началото на международния и масов туризъм в България

За съвременните поколения туризмът в България по време на комунизма, през 45-те години, изглежда като идиличен оазис, целенасочено създаден от партията с финансови или рекламни намерения. В контекста на пренаселените и застроени плажове днес, курортите от онова време представляват символ на лукс, свобода и хармония с природата. Разширяването на туристическите услуги обхваща не само Черноморието, но и вътрешността на страната (като планинските райони, Рилския манастир, Розовата долина и Велико Търново), следвайки партийните приоритети без произволно строителство и със загриженост към околната среда.

Както ще установим по-късно, морският туризъм преди 1989 г. никак не е бил любимец на режима. Инвестициите често са резултат от лобиране „отгоре“ или местни инициативи във връзка с партийни или национални годишнини вместо плод на добре разработена стратегия. Липсата на сериозна политическа подкрепа поставя сектора в трудна позиция спрямо структурните проблеми на социалистическата икономика; тези трудности се усложняват допълнително от недостатъчния административен капацитет и специфичната култура в обслужването.

Свръхзастрояването е основателна причина за притеснения. През 1989 г., няколко месеца преди края на режима, Комитетът по териториално устройство констатира „постоянно линейно строителство по крайбрежията без естествени прекъсвания“. Щетите върху природната среда могат да се сравнят с настоящото положение; още през 80-те години в Каварна, Балчик и други места като „Дружба“ и Мичурин (днешното Царево) вече е надминат допустимият капацитет за плажа.

И така, сваляйки розовите очила, нека погледнем зад фасадата на онази друга България под марката „Балкантурист“.