Тайнословие. Из Неизречената Мъдрост на Единадесетия Старец

Терминът "Старец" се интерпретира като човек, който е загубил себе си в Бога, за да стане господар на собственото си същество и да достигне яснота вътре в себе си.

Независимо къде се намира Старецът – дали в Бездната или сред Мистерията – той винаги търси дълбочината.

Всеки Старец преследва неуловимото, без да се интересува от материалното.

Най-дълбоките истини никога не произлизат от говорене на физическия свят.

Вечността пребивава в чистата осъзнатост, докато древността е свързана с Чистия Дух.

Мъдрият човек живее с лекота и свободно протича през живота си.

Духът ти носи древна природа; той те води обратно към твоята безкрайност бързо и мигновено.

Истинската комуникация се случва дълбоко в скритата реалност около нас.

Чистият Дух е единен със Старците.

В древността всичко съществува без край; във вечността всичко има смисъл; а времето предлага уроци за учене.

Древността представлява всемогъщо небитие.

Съществува само едно поведение – поведението на Безкрая.

Бог е мощно пространство, а Неговата Истина може да бъде по-плашеща от самата смърт.

Безкраят не изисква писмени доказателства – всяко Същество там е Божий ръкопис.

Любовта има свои корени още от древни времена; тя надминава самия живот и влиза активно в него. Бог предшества Любовта с много векове назад.

Елеазар Хараш