Американският любовник

Човечност и разбиране. Роуз Тримейн притежава дарбата да пише с обич към човека, което е ясно изразено във всеки ред и всяка героиня. Спомнете си Лев от „Пътят към дома“, нали?

„Американският любовник“ представлява сборник от 13 разказа, написани през последните години и публикувани в един том в началото на 2014 г.

В тези истории се разглеждат забранена любов, мечти за нови начала, смърт, въображаеми светове, семейни отношения, разпад и надежда. Местата на действието варират – от емблематични европейски градове като Париж и Барселона до малката станция Астапово в далечна руска провинция. Въпреки затънтеността им, те са свързани със значими събития, интерпретирани по неочакван начин от Тримейн.

Епохите също преминават: краят на XIX век прави място за модерността; след това времето ни връща обратно в годините на Втората световна война…

Тази разнообразна колекция е истинско богатство за читателите. Стилът на Роуз е прецизен и без излишества. Нейното писане впечатлява с дълбочина и финес; то привлича вниманието и въздейства емоционално. Читателят има възможността да се запознае с душата на своите герои чрез широк спектър от човешки чувства и копнежи.

Наистина уникалният й талант обаче – както отбелязва Майкъл Прогдър в „Файненшъл Таймс“ – е способността й да придаде форма на самотата и меланхолията, които са присъщи за всяко време и възраст.

А Елиф Шафак добавя: „Четенето на тези разкази ми донесе огромно удоволствие. Роуз пише спокойно και уверено; наблюдава хората около себе си и описва обикновени моменти от ежедневието им по такъв начин, че звучи необичайно. Според мен тя е великолепна писателка.“

В сборника с разкази на Тримейн се усеща такава светска изтънченост и незабравим блясък, че човек трудно може да не изпита чувството как тийнейджър открива книга например от Франсоаз Саган… Писането сякаш протича без усилие; то плавно навлиза във въображението оставяйки мънички камъчета по пътя си - изграждайки цял свят.

Според Sunday Times

Малцина автори успяват да пресъздадат време и пространство с лекотата характерна за Роуз Тримейн. Дори в най-меланхоличните си истории тя предлага лъч надежда способен да смекчи трагедията. Склонността ни към грешките често носи повече утеха отколкото натиск; когато нежно демонстрира колко човешко е сблъскването с реалността.

Според Daily Telegraph