Механизмите на ума

„Механизмите на ума” е произведение, което ни въвежда в сложния свят на науката. То го прави с финес, осъзнавайки, че не всеки може да се справи с предизвикателствата му. Вероятността да потънем е малка, но можем лесно да се запалим по двама забележителни учени – Даниъл Канеман и Амос Тверски. Майкъл Луис решава да проследи тяхната история - от скромното им начало до получаването на Нобеловата награда.

Канеман и Тверски са израелски психолози и образуват един от най-влиятелните научни тандемы в историята. През 1968 г., те започват кариерата си в психологическия факултет на Еврейския университет в Йерусалим; обаче техният характерен стил изглежда противоположен – Тверски винаги вярва, че има право, докато Канеман често се съмнява в себе си. Единят е оптимистичен натурален тип, а другият - дълбок песимист. Докато единият работи вечер, другият предпочита ранните часове за работа; единият поддържа бюрото си абсолютно празно с единствено моливче върху него, а другият не успява да намери повърхност за работа сред хаоса. Въпреки тези разлики обаче между тях настъпва истинска синергия: умът им взаимодейства без проблеми и въпреки различията достигат до обща цел. Тверски обича да казва: „Хората не са толкова сложни; отношенията помежду им обаче са.” И добавя: „С изключение на Дани.”

Майкъл Луис ни предоставя невероятно интелектуално преживяване като ни въвлича дълбоко в професионалния път на двамата учени; те стават така близки до нас, че ги наричаме просто по име. Предварително сме преминали теста за интелигентност на Тверски още преди той самият да бъде представен — кратък текст гласи: „Колкото по-скоро приемете факта, че Амос е по-умен от вас, толкова повече разум ще притежавате.”

През 1969 г., след експеримент относно начина по който хората възприемат новини и информация , Амос споделя резултатите със своите колеги — установява се фактът как мнозина действат като интуитивни статистици при вземане на решения . След лекцията Канеман коментира: "Страхотна презентация! Но аз не вярвам нито дума." Това поставя основите на техните постоянни дискусии — било то в кафене или при разходка около университета без присъствие на други хора ; постепенно стават несравнимо добри партньори; границите между идеите им почти напълно изчезват – те вече делят мислите си подобно на сродници в света науки . Смехът постоянно придружава работата им , причинявайки завист у съпругите им към силната връзка помежду им .

След този период идва най-продуктивният момент от кариерата им между 1971 г.-1979г ., когато публикуват редица идеи касаещи човешката преценка и процеса избиране решения . Те демонстрират как оценките влияят върху нашето разбиране за вероятности , а изборът зависеше от начина схващането решение . Работата довела до Нобелова награда години след това само за Канеман! Основополагащи концепции революционизират подхода към анализа данни , допринасят значително чрез доказателствен медикаментарий както обществени регулации улеснявали ежедневние !

Луис акцентира освен научния принос определено истории героизма проведена войнствени конфликти опитания неприятности свързани его канманово влияние над амосов аспект прогрес важното значение последвал многообразие обсъждания относящи култура вселенските постигнати успех практически животи индивидуални роли оставайки неизменяем фактор динамичност необичайности “Понякога направиш световог лучше чем доказать что ты мир изменил к лучшему”. Четейки заключението "Механизмов ума", оставяме уверени що именно Амос &Дани оформляють наш погляд мысль собственную реальность жизни !