Облачен архив

„Облачен архив“ представлява изследване на облаците в контекста на историко-културната традиция, започвайки от споменаването им в Библията и преминавайки през Античността до съвременните времена.

Вече почти три десетилетия облаците елегантно и величествено присъстват в художествени произведения – както визуални, така и литературни. Те проникват във всяко творческо пространство, играейки ролята на материал или авторски подход, който осигурява преход между земното и небесното.

Според изкуствоведа Юбер Дамиш, облаците допринасят за фигуративните и пластични ефекти. Той смело твърди, че историята на живописта може да се разглежда чрез призмата на историята на облака. Книгата разширява това разбиране до културна метафора, откриваща се както в Изтока, така и в Запада. Облакът служи като удивителен топос, който свързва науката с изкуството; например метеорологията вдъхновява художници (случаят Гьоте–Хауърд) или литератори (Андрей Бели и Хлебников).

Изследването предлага интригуваща теория за цвета като вторичен резултат от анализа – започнала с гениалния Гьоте и проследена при Кандински по отношение цветове-форми. Хлебников добавя към тази концепция аналогии между цветове и звуци. В книгата се представя редица творци-метеоролози: Гьоте, Кандински и Андрей Бели. Освен това тя разглежда аналогията предложена от Олга Матич относно проекцията και трансформацията на облака — от теософията на Блаватска до абстрактната живопис на Кандински — подчертавайки постоянните му изменения как метафора в литературата (с примери като Андрей Бели). Чрез този анализ се поставя акцент върху важния въпрос за различията при изграждането на образа както в живописта, така и в словесното изкуство.

Облачният мотив е показан като интересен именно заради неговото отклонение от установените правила за перспектива в живописта; той предоставя богато поле за интерпретации – философски, естетически или научни. Следването след облаците обещава да бъде увлекателно пътуване през техния общотеоретичен танц във философската култура...