Старобългарската живопис през XIII и XIV в.

Богдан Димитров Филов (1883-1945) е известен български археолог, историк на изкуствата и политически деец. Той учи археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим. Въвежда систематични разкопки в България между 1909 и 1910 г. в Хисаря.

Между 1910 и 1920 г. заема поста първи директор на Народния археологически музей като представител на България.

През 1912 година извършва първите проучвания на Кабиле близо до Ямбол. По време на войните от 1912 до 1918 г., той осъществява три продължителни научни експедиции в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието, където успява да спаси множество културни паметници и води подробни записки от пътуванията си. Организира разкопките на Требенишкия некропол край Охридското езеро през 1918 г., както и провежда проучвания в софийските църкви „Св. София“, “Св. Георги” и Боянската църква. Освен това изследва тракийския могилен некропол при село Дуванлий около Пловдив между 1929 и 1931 г.

Филов е основателят и първият директор на Българския археологически институт от 1920 до 1940 година, а също така председателства Българската академия на науките от 1937 до 1944 г.

Настоящото изследване се фокусира върху старобългарската живопис от XIII-XIV век, включвайки теми като живописта по времето на Първото българско царство, стенната живопис в Търново, творбите във Боянската църква , както миниатюрното изкуство през тези два века.

Това е второто издание на неговата работа; първата версия беше публикувана през „Българска историческа библиотека“ през трета година том I през далечната1930 година.

Сборникът съдържа също ранна статия (от1929г.) относно произхода на старобългарското изкуство, която за пръв път вижда светлина под заглавие "Златорог", X част шеста стрница294-300.