Езикови свидетелства за българския характер на населението в Южните Родопи и Западна Тракия през XVI век

Изследването обхваща антропонимни и ойконимни данни за християнското население в източната част на Западна Тракия, както и в Югоизточните Родопи. Данните са извлечени от османски данъчни регистри, които датират от средата на XVI век. В него е направен подробен анализ на наличната антропонимия, разглеждайки нейния произход и предоставяйки информация за живота на християнската общност по това време (трудова ангажираност, социален статус и т.н.). Също така е проведена сравнителна анализа с антропонимен материал от региона Рупчос в Среднородопието и западните части на Западна Тракия, използвайки данни от XVI век, а също така с антропоними от XV век от различни области на българските земи. Това позволява да се установят особеностите на местната антропонимна система както в регионален контекст, така и спрямо цялостното българско наследство. Анализът показва тенденции в развитието им. Сравненията с новоданни топонимии и антропонимии свързани със селата в Западна Тракия и Източните Родопи предлагат по-пълно разбиране за българското присъствие там. Освен езиковедските аспекти (в основно антропоними), изследването разкрива информация относно материалната и духовната култура на християнството в тези райони през XVII век, което го прави интересно не само за широк кръг читатели, но също така за изследователи – както български, така и чуждестранни – интересуващи се от историята на християнската общност край Беломорието през XVI век. То допринася към познанията ни относно историческото присъствие на българите в Западна Тракия през различните столетия.