Хроники на духа и мъдростта от Първото и Второто българско царство

В тази книга се завръщаме към древни времена, когато предците ни изграждали своята държава, защитавали териториите си и отстоявали правата, честта и достойнството си. Понякога те използвали силата на словото, в други случаи прибягвали до дипломацията, а не рядко действали с меч в ръка.

Тук са събрани исторически фрагменти, написани от духовници, владетели и ученици, които ни въвеждат в смелата красота на културата, религията и политиката по време на Първото и Второто българско царство. Сред тях можем да намерим:

Посланието на патриарх Фотий до княз Борис – морален наръчник за справедливо управление: „...И така управлявай поданическите си маси с доверие не в тиранията, а в добротворността на тези под твоя власт...“

Писмата на цар Симеон до Лъв Магистър разкриват характера и решителността на един от най-великите български монарси: „...Аз имах намерение да освободя пленниците. Но няма да ги върна...“

Военните хроники на Симеон Логотет документират жестоки битки, политически стратегии и мирни преговори между България и Византия: „...Крум разгневен изпрати войска при Свети Маманта и запали двореца там намиращ се…“

Кореспонденцията между цар Калоян и папа Инокентий III представлява дипломатическа игра между две велики личности от епохата: „...На първо място ние като любим син желаем от нашата майка Римската църква корона за царуване…“