Български хроники, том 3 (ново издание)
Издателство: | Жанет-45 |
Брой страници: | 660 |
Година на издаване: | 2021 |
Дата на издаване: | 2021-10-27 |
ISBN: | 9786191866809 |
SKU: | 28972130011 |
Размери: | 14x21 |
Тегло: | 541 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 20 лв. |
Тази публикация представлява окончателна версия на „Български хроники“.
КРАТКО ВЪВЕДЕНИЕ
НАУЧЕН ИЗСЛЕДВАНЕ ИЛИ ЛИТЕРАТУРНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ
Оттук нататък, уважаеми читателю, е необходимо да бъдем внимателни – навлизаме в опасна територия.
Нашата древна история е обгърната в мъглата на легендите – можеш да ги допълваш или украсяваш по свое усмотрение;
възрожденците ни са увенчани с ореоли – можеш да ги хвалиш ентусиазирано или пък да критикуваш дребнавите им недостатъци;
от този момент нататък няма повече митове и ореоли, личностите изглеждат почти реални, виждаш ли? – само на крачка от нас, едва век назад…
Моето смело начинание – написването на цялата история на България самостоятелно – стана още по-рисково,
защото ако нашата древна и възрожденска история е била преработвана според интересите на властващите политически сили –
какво можем да кажем за събитията след Освобождението от османско владичество?
Тази част от историята бе променяна много по-грубо, тъй като тя предшествува времето, когато през втората половина на ХХ век в България доминираше една партия,
която както всяка тоталитарна формация обявяваше не само настоящето си, но и миналото за своя собствена историография:
историята на Българската комунистическа партия се представяше като историята на страната.
***
Излязохме от робството като новородени, изпълнени със стремеж към свобода и надежда; вдъхновени сме от един общ национален идеал.
Духовната трагедия дойде по-късно. Националните катастрофи опустошиха България не само икономически и териториално - това беше малката беда. По-сериозният проблем беше разколът в духа на народа: загуби се предишната увереност във възраждането му; убита бе надеждата в собствените способности; рухнаха идеалите му; оптимизмът угасна и жаждата за щастие изчезна. Радостта помръкna , а смехът замлъкna — българският народ стана мрачен и жесток, склонен към конфликт между братя, скептичен и безразличен към бъдещето си. Той изглежда болен народ — сякаш потопен в кома или дълбок летаргичен сън вече близо век.
С. Ц."
.
.