Всичко за книгите
Каталог за книги, автори и издателства
 

Български хроники, том 3 (ново издание)

Корицата на
Издателство:Жанет-45
Брой страници:660
Година на издаване:2021
Дата на издаване:2021-10-27
ISBN:9786191866809
SKU:28972130011
Размери:14x21
Тегло:541 грама
Корици:МЕКИ
Цена:20 лв.
Анотация
Ревюта
Свързани книги
Приятели
Информационна мрежа

Тази публикация представлява окончателна версия на „Български хроники“.

КРАТКО ВЪВЕДЕНИЕ
НАУЧЕН ИЗСЛЕДВАНЕ ИЛИ ЛИТЕРАТУРНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ

Оттук нататък, уважаеми читателю, е необходимо да бъдем внимателни – навлизаме в опасна територия.

Нашата древна история е обгърната в мъглата на легендите – можеш да ги допълваш или украсяваш по свое усмотрение;

възрожденците ни са увенчани с ореоли – можеш да ги хвалиш ентусиазирано или пък да критикуваш дребнавите им недостатъци;

от този момент нататък няма повече митове и ореоли, личностите изглеждат почти реални, виждаш ли? – само на крачка от нас, едва век назад…

Моето смело начинание – написването на цялата история на България самостоятелно – стана още по-рисково,

защото ако нашата древна и възрожденска история е била преработвана според интересите на властващите политически сили –

какво можем да кажем за събитията след Освобождението от османско владичество?

Тази част от историята бе променяна много по-грубо, тъй като тя предшествува времето, когато през втората половина на ХХ век в България доминираше една партия,

която както всяка тоталитарна формация обявяваше не само настоящето си, но и миналото за своя собствена историография:

историята на Българската комунистическа партия се представяше като историята на страната.

***

Излязохме от робството като новородени, изпълнени със стремеж към свобода и надежда; вдъхновени сме от един общ национален идеал.

Духовната трагедия дойде по-късно. Националните катастрофи опустошиха България не само икономически и териториално - това беше малката беда. По-сериозният проблем беше разколът в духа на народа: загуби се предишната увереност във възраждането му; убита бе надеждата в собствените способности; рухнаха идеалите му; оптимизмът угасна и жаждата за щастие изчезна. Радостта помръкna , а смехът замлъкna — българският народ стана мрачен и жесток, склонен към конфликт между братя, скептичен и безразличен към бъдещето си. Той изглежда болен народ — сякаш потопен в кома или дълбок летаргичен сън вече близо век.

С. Ц."

.

.