По следите на всемогъщите

Предговор

В досегашните си двадесет и една книги разглеждах темата за извънземните – онези загадъчни астронавти, които са посетили нашата Земя преди хиляди години. Съществуват много мнения по въпросите на космическите пътувания и тълкуването на археологическите находки, но едно е безспорно - съществуването на свещените текстове. Интересното в тях е, че множество от тези произведения са написани от очевидци в първо лице единствено число. Това поставя читателя в затруднено положение.

Можем да предположим, че авторите на свещените писания са били учители или дори фантасти на своето време. Въпреки това те описват разговори с "учители от облаците" и свои преживявания под влиянието на тези небесни фигури. Но дали всичко това не е просто плод на въображението?

"Не!," възразява вярващият. Текстовете не са измислени; техните автори действително са изживели описаното. Но кой тогава им е говорил? Кой се е явил сред огън и шум? Чрез превозно средство с колела и крила?

Добрият Господ - естествено!, би отвърнал вярващият. Лично аз съм човек с дълбока вяра. Уверен съм в Божията сила и присъствие, даже всекидневно се моля. Обаче представянето ми за добрия Господ не включва идея той да се движи с някакъв пушещ транспорт, който вибрира или мирише лошо; нито пък да има колела или крила. А ако не става дума за него като говорител към нашите предшественици, то какви опции остават?

В тази книга ще предложа актуално тълкуване на два примера от Стария Завет, което ще направя технически разбираемо. Надявам се читателите ми да споделят моята гледна точка – верующи, но не непременно naivni.

/Ерих фон Деникен/