Пътешествията на Гъливер

Получих сигнал, че трябва да хвърля двете бъчви долу, но първо предупредиха хората да се отдръпнат, като викаха силно „Борак мивола". Когато видяха как бъчвите летят във въздуха, всички заедно извикаха „Хекина дегул!" Признавам, че когато малките същества преминаваха по тялото ми, често ми идеше да грабна четиридесет или петдесет от тях и да ги хвърля на земята. Но си спомнях болката от техните стрели и осъзнавах, че това не е най-лошото, което биха могли да направят; освен това им бях дал честната си дума (такъв беше смисълът на моето смирение), затова скоро отблъснах тези изкушения. Убедено вярвах и в законите на гостоприемството към народа, който ме бе нахранил щедро без оглед на разходите. Въпреки всичко обаче не можех да не се учудя на храбростта на тези дребни човечета, които смееха да стъпват и разхождат по мен – ръката ми беше свободна и те дори не трепереха при вида на такова огромно същество като мен…