Сбогуване с времето

Има ли значение една точка или един подпис? Подписът представлява собственоръчно потвърждение, а точката е символ на край. В обичайния ред следват текст, изречение, дума и буква. А какво ако точката се намира след подписа?

Той беше ясен и категоричен — с точки и черти над буквите, прави линии и красиви извивки в артистично почерка си. Такъв бе неговият стил — самотник-бунтар в унгарската литература; мислител-еретик, вулканичен мъдрец с множество знания и разнообразие от словесни форми.

„Родих се през 1888 година. След много перипетии станах учител и писател. Сега съм университетски преподавател. Преживял съм много трудности и вече съм уморен." Това е всичко за мен.

Той беше строг както към себе си, така и към другите; неуморно оценяваше написаното от него – езика, стила — така описваше авторът своето истинско аз. Понякога сбит, понякога многословен — той оставя зад себе си богато творчество. От стихотворенията му ви представяме четиридесет в блестящ превод от Георги Крумов; той постоянно ги преработваше до усъвършенстване. Тези творби са плод на Милан Фющ – сякаш предопределени да останат живи.

Без значение дали лирическите произведения са написани в младостта или по-късно години, всяко едно носи „красиво благородство". То изразява преживявания между натрупани спомени от „тромави столетия" и бурни мигове на жажда за знание.

Критиците го атакуваха безмилостно – обвинявайки го за дългите му стихотворения наситени с митологии и емоции:

„Като падаща звезда сред другите: такъв бе моят път", казва той… три точки или може би повече…

Автор на уникална естетика - "Видения и вълнения в изкуството", драми και известният роман "История на жена ми", носител на награда „Кошут“ , предложен за Нобелова награда през 1965 г., починал през 1967 г.. Надявам се вашата първа среща (първата книга на български) с мислите на неповторимия Милан Фющ да бъде вдъхновяваща.

**БЕЗНАДЕЖДНО**
О мои мисли! Лехи със ненужна растителност,
в които всеки нежния кълн е стъпкан.
от ранна буря...

Но там още цъфти чудният бучиниш
и конският босилек разцъфва,
докато вечерникът примигва нощем.

Как мога тук да успокоя сърцето?
Какво би освежило душата ми?
Неудобното под селзите бурено растение?
Всичко тук само във сенките се завръща,
телото ми обгръща тъмнината
и то ме прегръща отново със ръце —
преходността...