Какво е Опус Деи?

Драматичен разказ за Бог, кръв, пари, власт и вяра.
Основана в Испания през 1928 г., католическата организация Opus Dei стартира като малко европейско култово движение, за да се превърне в една от най-големите и богати църкви в света, с централа на стойност милиони долари в Ню Йорк и клонове навсякъде по света.
Разраснала се в годините на Франко след Испанската гражданска война, организацията преминава през многобройни обвинения за връзка с нацистите през Втората световна война и достига апогея си при папа Йоан Павел II. Той почти светкавично канонизира основателя Хосемария Ескрива за светец и дава на Опус Деи уникалния статут в Църквата "лична прелатура".

Какви са връзките на Ордена с ЦРУ и Ватикана, с авторитарните режими в Латинска Америка и Белия дом? Кой събори комунизма в Източна Европа -Опус Деи, папа Йоан Павел ІІ, известен с мирянското си име Карол Войтила, или всички заедно?


Ню Йорк, Лексингтън Авеню...
Мъри Хил е лъскав квартал близо до самото сърце на Манхатън. Тук са "Емпайър Стейт Билдинг" и сградата "Крайслер". През 2001 г. в квартала се настани нов съсед - Опус Деи.
Ню Йорк всъщност е доста странен избор за една католическа организация, която се слави тъкмо със своята потайност. Новата й придобивка обаче няма как да се подмине. Извисяващата се на ъгъла на Лексингтън Авеню и 34-та улица 17-етажна сграда, възлизаща на около 47 милиона долара, представлява националната централа за САЩ на Опус Деи.
В центъра ще откриете всичко, което е нужно, за да се издържи на дълга обсада - нещо подобно на католически гарнизон - с места за живеене, както за жени, така и за мъже, наред с конферентен, образователен и консултантски център за членовете на Опус Деи. Уморените католици могат да преспят
В едно от стоте спални помещения, а гладните могат да похапнат в една от шестте трапезарии. На молитвите, разбира се, е обърнато подобаващо внимание - параклиси има на втория, осмия и шестнадесетия етаж, всичките украсени с полирано дърво и мрамор.


Духът на традициите
Непрестанен поток от хора влизат и излизат от централата, но ако обиколите покрай стената на сградата, ще се натъкнете на два отделни входа на две различни улици - единия за жилищните помещения за жените, а другия - за мъжете. Има и отделни паркинги за мъже и жени. Сегрегацията между двата пола е само една от характеристиките на Опус Деи - и може би първото, което веднага се набива в очите на външния наблюдател.
И така, докато жените и мъжете използват отделни входове, за да влязат в тази внушителна, вдъхваща страхопочитание и видима от километри сграда, всъщност ние не знаем почти нищо за движението, което стои зад нея. Какво е Опус Деи? Кой членува в Опус Деи? Откъде и - още по-важно - как това движение успя да събере огромното богатство, което е нужно, за да се купи 57 метра висока сграда в самия център на Манхатън? Трябва ли да се страхуваме от Опус Деи?

и ще познаете истината, и истината
ще ви направи свободни" (Йоан 8:32)
ОФИЦИАЛЕН ДЕВИЗ НА ОРДЕНА

Дори един бегъл поглед към организацията показва, че макар малобройна като движение, тя има феноменална мрежа по света. Мнозина от членовете й заемат високи властови позиции по цялото земно кълбо. Членове и високопоставени служители на Опус Деи често излизат с публични изявления, че целта им не е да постигнат световна доминация, нито ламтят за планетарно политическо влияние. Не - казват от Опус Деи, - целта ни е да дадем своя принос към мисията на Църквата да проповядва християнските добродетели. В миналото тази роля бе отредена на бившата вездесъща глобална сила на Църквата, йезуитското движение, чието влияние и проповедническа мисия постепенно отслабваха с вековете. Именно това направи от Опус Деи "живото сърце" на Църквата и най-динамичната сила на католицизма през последните 50 години на XX век.
Опус Деи получи одобрението на папската институция, защото не само се доказа като успешна мисия за разпространяване на християнското учение, но освен това работата му по целия свят доведе до създаването на училища, университети и жилища, които неизменно се ръководят от принципите на Опус Деи. Въпреки това около организацията не спират да витаят конспиративни теории - повечето от тях недоказани.

Сблъсъкът с популярността
Само изречете думите Опус Деи, и ще получите какви ли не реакции. Ученият ще ви разясни, че те означават буквално "Божие дело". Онези, които са чели книгата на Дан Браун Шифърът на Леонардо, знаят движението като "църковна мафия", която гъмжи от самобичуващи се, сърдити на целия свят монаси. Някои католици мислят Опус Деи за култ или секта, докато други признават, че движението си има свое собствено място в лоното на Католическата църква. Повечето обаче ще се съгласят, че Опус Деи е една от най-противоречивите групи в днешния католически свят.
Опус Деи е организация на вярващи хора, а опазването на тайната е сред основните й стремежи. Това е политика, към която организацията неотклонно се придържа, като нарича и потайността "свещена дискретност". Бивши членове твърдят, че "свещената омерта" е заложена в самия устав. Старият устав от 1950 г., заменен с нов през 1982 г., съдържаше задължението "броят на членовете да не се разкрива пред външни лица" и "винаги да се пази мълчание за имената на останалите членове, както и да не се разкрива собственото членство в Опус Деи". Криейки по този начин всяка информация от нечленуващи, организацията неизбежно дава повод за подозрителност и недружелюбно отношение. Времената обаче се менят. Днес пресслужбите на Опус Деи, каквито има по целия свят - от Африка, Океания и Азия до Америка и Европа, - с готовност дават статистика и информация за организацията и отговарят на критики и обвинения, отправени към нея. Но въпреки тази политика на откритост хулите не замлъкват.

"Ние по нищо не приличаме на религия, нито пък има власт на тази земя, която може да изисква от нас да бъдем религиозни. И въпреки това ние в Опус Деи се прекланяме и обичаме държавата на вярата. Недоразуменията, ако такива възникнат, биха показали липсата на християнски дух, защото нашата земя има нужда от единство, а не от съперничество и разкол".
ХОСЕМАРИЯ ЕСКРИВА ДЕ БАЛАГЕР, ОСНОВАТЕЛ НА ОПУС ДЕИ

Независимо от тези думи, намират се бивши членове на Опус Деи, които, след като са напуснали организацията, говорят за нея с лошо. "Преди да стана член, никой не ми показа устава или правилника на Опус Деи - казва пожелал анонимност бивш член - и дори не знаех, че такива документи съществуват. Когато живеех в Центъра за обучение, имахме специални часове, в които ни запознаваха с тях. Искаха от нас да ги запомним наизуст, защото не беше позволено да си водим записки. Бяха на испански, затова някой трябваше да ни превежда. Епископите във всяка епархия, където работеше Опус Деи, имаха по един екземпляр на латински."

Конспиративните теории за организацията не стихват. Една от причините за подозрителното отношение е, че Опус Деи не публикува финансови отчети или членски списъци. Вътрешната структура се пази в дълбока поверителност, а и деловите начинания на членовете на движението също не се разкриват. Организацията се отчита - веднъж на всеки пет години - единствено пред папата, благодарение на уникалния си статут на прелатура. Този статут бе даден на движението от папа Йоан Павел II през 1982 г. и позволява на Опус Деи да има свой епископ - прелата, с пълна юрисдикция над духовническата работа и организацията на членовете в цял свят.
Въпреки протестите от страна на Опус Деи, обвиненията в потайност продължават, а уставните документи на организацията не са на разположение на обикновените граждани - до тях достъп има единствено елитът или високопоставени членове. А това според водачите му е достатъчно. Освен това организацията издава и вътрешно списание със заглавие Хроника, което трудно се намира извън ордена.
И накрая, Опус Деи е религиозна организация, която, според мнозина нейни критици, е била в близки отношения с някои от най-печално известните диктатори на миналия век. Водена от неутолима амбиция, тя се превърна от изцяло частна организация в господстващо присъствие в самия център на една от най-големите религии в света, като всичко това се постигна от 1928 г. насам. Днес Опус Деи е отговорна пред един-единствен човек на земята: Негово Светейшество папата.