В началото бе книгата

Изследването на ръкописи и самият изследовател са свързани с една особена, почти мистична връзка. Ако вярвах в концепцията за прераждане, бих казала, че всеки палеославист, занимаващ се със стари текстове, носи в себе си душата на средновековен книжовник, който е възкръснал от миналото, за да преживее наново творенията си. Съвременната медиевистика (науката за Средновековието) до голяма степен зависи от такива "обсебени" индивиди.

Работата с ръкописите никога не е просто цел сама по себе си за учените; те търсят текстове и анализират правописа, езика и историческите факти, както и водните знаци – всичко това има значение. Изследователят може да бъде историкувец, литератор или езиковед; той също така може да работи като архивист, палеограф или изкуствовед.