Българска литература ХХ век

"Каква е причината да изградите именно такъв образ на българската литература през двадесети век?

Краткият отговор е: „Защото така я желаем и разбираме!“
По-подробният отговор може да бъде формулиран по следния начин:
Можем да се гордеем с нашата Велика Национална Литература, но също така можем да възприемаме литературата като развиващ се опит в живота и в онова, което наричаме „човешко“. Стремим се към живота, за да усетим неговата стойност и открием смисъл.
Тази работа изследва опита, който се разгръща в литературните творби, а не само гордостта от канонично установените структури.

Историческото писане за литературни събития представлява сложна задача. В продължение на дълго време над нея тегне травматичното желание за пълно описание. Много усилия са вложени в стремежа към цялостност – желаният идеал да бъде представен, оценяван и почитан. Това е благоприятната надежда, че възстановяването на целостта (restitutio ad integrum) е осъществимо.
Обаче тази надежда вече ни напусна. Дебатът относно „Какво?“, „Защо?“ и „Как?“ може да стане толкова многоброен, че всеки изследовател лесно би могъл да бъде обезкуражен. Примерите за амбициозни проекти с провал не са малко - било то поради трудността при определяне на фактите или различни методологически проблеми.
Да обобщим случилото се в българската литература през двадесети век представлява подобна трудна задача. От количествена гледна точка този период включва стотици автори, хиляди произведения и милиони интертекстуални връзки.
Изчерпателното разглеждане на всички тези автори и техните книги очевидно е невъзможно – поне не със силите на един човек във фрагментарния контекст на настоящето. Такова грандиозно построение вероятно ще намерим сред библиотечните светове или енциклопедии като тези при Хорхе Луис Борхес; там всеки писател има своя специализирана библиография, а всяка художествена творба подлежи на детайлни анализи.
В нашия свят ситуацията е различна – времето на мащабните литературни истории приключи. Ако някой реши отново да построи такъв проект, той ще остане просто интересен артефакт от миналото; там ще преминават любопитствуващи туристи или внимателни литературни археолози.
След като постигането на завършеност в описанията изглежда недостижимо, трябва да действаме селективно и концептуално гъвкаво. Изборът предполага редукция – отказваме се от много варианти според това какво считаме за важно субективно мнение. Но изборът предоставя познавателен шанс; той ограничава разнообразие едновременно с това осветлявайки избраното.

В текущото прочитане на българския литературен ХХ век следваме ограниченията наложени от избора си и очакваме шансовете които той носи."
Автор: Валери Стефанов