Грифонът и Химерата. Българската душевност през Възраждането

Образите на "Бай Ганьо" и "Чардафон Великий" представят различни аспекти на една и съща личност – те символизират грифона и химерата, както и раздвоението в народното самосъзнание. Тези персонажи олицетворяват несигурността относно това кой представлява новите ценности – обикновеният народ или изгряващата интелигенция.

Според Алеко, Бай Ганьо е нахален човек, който без свян прокарва пътя си в живота, докато за Захарий Стоянов той е носител на всички добродетели в обществото и патриотичния дух. Двата образа се противопоставят един на друг във взаимна разрушителна борба.

Този Чардафон, който всъщност е Бай Ганьо, не служи на родината и няма намерение да жертва живота си за нея. Той притежава жизненост – дори прекалено много –, но тя е насочена само към собствените му интереси.

Енергията му действително произхожда от Възраждането; Алековият герой участва в Старозагорското въстание. Но тези времена са зад гърба му - идеализмът вече отсъства. Бай Ганьо напълно игнорира миналото си с борбите за освобождение; то вече не го интересува.

Той живее без спомени от историята си и отказва да признае минали събития. Цялата му жизненост се е трансформирала в груб прагматизъм: неговата цел е да води добър живот вместо да умира за България.

Наистина впечатляващо става когато поставим до себе си образите на Грифона и Химерата, “Чардафон Великий” срещу “Бай Ганьо”, фейлетоните на Алеко спрямо "Записките". Какво бихме дали ако двамата можеха да проведат директен разговор или открита полемика помежду си! Вместо това те стоят като величави символи пред общността ни, напомнящи ритуала в Африка, където племенните събрания почитат както маската на смеещото се лице, така и маската на тъгуващото.
Владимир Свинтила