Свободата на словото и нейните граници

Свободата на изразяване винаги е била заплаха за управляващите. Наполеон Бонапарт веднъж сподели: "Страхувам се повече от вестниците, отколкото от хиляди щитове". Анализът на медийната законодателна история в книгата, обхващаща периода 1865–2009 г., разкрива, че все още се приемат закони, които защитават властта от народа, вместо обществото да бъде защитено от властта.

Глобалната финансова криза и упадъкът на традиционните медии допринасят за увеличаващия се интерес към онлайн журналистиката. Социалните платформи с хоризонтална структура процъфтяват, предоставяйки пространство за нецензурирани мнения. Тази нова форма на свобода на словото тревожи властта дори повече, тъй като е анонимна и мощно разобличаваща. Журналистите, които искрено желаят да информират обществото по съвестен начин с цел подобряване на условията му, играят важна роля.

Тези журналисти напомнят птиците – те летят високо и са любопитни да опознават света около себе си; знаят истината: както птиците умират сами. Книгата представлява призив към хората – да не позволяват техните гласове да заглъхнат или талантливите им способности да бъдат потиснати; трябва да осъзнаем ценността на свободата и готовността й постоянно да бъде поставена под риск.