Кеворк проговаря

От многото интервюта, които проведох, трябваше да избера само около петнадесет и да добавя задкулисието на всяко от тях. Това не беше никак проста задача. Спомените сами се появяваха в ума ми. За много от срещите съм записвал бележки в дневниците си, което е късмет за мен. Някои детайли дори ме изненадват сега; изглежда сякаш са се случили на друг човек, а не на мен.

Коментарите относно персонажите в книгата произлизат от внимателното взаимодействие с тях, понякога и от приятелски отношения до известна степен. Сега са публикувани тези коментари, които считам за подходящи; времето все още не е дошло за голяма част от моите дневникови записи.

Интервютата тук са подредени по начин, който разкрива странни взаимовръзки помежду им. Персонажите сякаш продължават да спорят дори след смъртта си – това е интересно.

Вероятно ще забележите при повечето герои как те често поглеждат назад. Защо? Все едно сме в един стар анекдот: две песъчинки вървели през пустинята и една казала на другата: "Имам чувството, че някой ни наблюдава..."