Зазидани писъци

„Някои разкази за зловещото... Нека видим!“

Литературният критик Добри Страхилов се настани в хотелската си стая, за да напише рецензия.

Българският литературен жанр има дълбоки корени в зловещите и демонични тематики; само името на Светослав Минков и Николай Райнов е достатъчно. За щастие, авторът на книгата „Зазидани писъци“ очевидно познава тези традиции – стилът му е мелодичен и съдържа интересна сюжетна линия.

Добри погледна нагоре. Писалището му беше поставено в ниша до прозореца. Навън цареше непрогледен мрак, а той виждаше единствено светлината от настолната лампа и собственото си сериозно лице, което сега изглеждаше замислено.

Книгата ми хареса с това, че създава почти познато безвремие от края на миналия век, където можеш удобно да се потопиш.

В този момент камериерката нахлу в стаята, за да свърши някаква работа. Добри не й се ядоса много, тъй като бе резервирал помещението без предизвестие.

На определени места разказът носеше усещане за напрежение. Не... Не! Така би казала 16-годишната му племенница, която вероятно ще прочете книгата на един дъх.

Камериерката пак се появи. Услугите явно са под нивото днес!

Стилът на „Зазидани писъци“ следва модния тренд new horror – авторите искат да привлекат читателското внимание без нуждата от стандартните вампирски мотиви.

Отново камериерката!

Има нещо в книгата...

Но Добри не можа да продължи мисълта си. Въпреки че обикновено игнорира външния свят в такива моменти, усети странност около себе си... Какво ли?

Изглеждаше сякаш камериерката беше била при него три пъти; всъщност я чу два пъти как излиза. Колко време мина от последното й идване? Половин час!?

- Ехо - промълви критика със сух глас.

Не получи никакъв ответ. Опита се да запомни чертите й, но нищо човешко не изплува в ума му. Дали тя успяваше да чете мислите му през цялото време и сега просто играе с него?

Започна да чувства тревога.

От позицията си можеше да види половината от стаята и частично леглото си освен полуотворената врата към банята. Не знаеше дали там има нечий присъствие във тъмната част на помещението.

Не можеше да разбере дали то диша или не.