Лудост и еволюция / Бележки

Теорията за еволюцията и "науката за душата" не са свързани помежду си. Първата не разглежда психични аспекти, а втората няма нищо общо с еволюционния процес. И двете се опитват да изразят нещо относно "човешката природа", но до момента резултатите им остават незабележителни. Те стремят да бъдат максимално обективни, основавайки се на логиката на нормалността. Въпреки това, нормалността не проявява интерес към същността на човека и избягва да навлиза в нейното проучване; вместо това тя се фокусира върху самата себе си, търсейки факти извън личната ангажираност. Нормалността показва неприязън и страх от ненормалните явления, което доказва, че сама по себе си представлява средство за прикриване на… човешката природа. Като колективен консенсус за потискане, нормалността също така има нужда от обяснение. Така възниква психологиятa на нормалността с цел да разяснява ненормалното поведение. В тази връзка Мишел Фуко точно отбеляза: “Психологията никога няма да може да формулира истинската същност на лудостта, защото лудостта пази истината относно психологията.” Освен това лудостта задържа истински знания както за психологията, така и за човешката еволюция. Затова единственият способящ човек да предостави приемлив отговор относно скритото зад колективната норма у хората е именно eволюционната "лудост" на нашите предци.