Нашите в Гърция. Сред помаците в Западна Тракия

Книгата „Нашите в Гърция. Сред помаците в Западна Тракия" представлява едно пътешествие из Родопите, между помаците на територията на Гръцка Тракия и техните близки в България. Проектът "Нашите в Гърция" предлага нов поглед към една по-малко позната страна на Гърция, далеч от известните туристически маршрути, като местата, които се посещават, са такива, където българските посетители лесно комуникират с местното население благодарение на старинния български диалект. Книгата е документална и е написана въз основа на бележки от пътуванията, интервюта и срещи със събеседници по време на пет експедиции из Западна Тракия през 2010-2011 година.

Авторката Таня Мангалакова описва как хората от Родопите от двете страни на границата започват да преоткриват взаимовръзките си след края на "Студената война" и падането на комунистическия режим през 1989 г. Те се наричат "наши", а общуването им протича чрез родопски диалект; за помаците в Гърция той носи названието „помацки". Диалектът сред гръцките помаци произхожда от рупската разновидност централнородопски говори и Беломорска Македония. Според специалисти по българистика това е един от най-древните български диалекти.

Мангалакова очертава картината на българското говорене сред гръцките помаци във три области: Ксанти, Родопи и Еврос. Първата група живее в област Ксанти (с център град Ксанти или Скеча), където майчиният език остава най-силно запазен. Помаците там активно работят за опазването на своя фолклор и участват активно в неправителствени инициативи. Втората група обитава област Родопи (центровете Комотини или Гюмюрджина). В селата около Комотини „нашите“ изпитват значително влияние под формата на турцизация. Последната група се намира в област Еврос (с център Александруполи или Дедеагач), където живеят нашенци къзълбаши с народноселско ислямско вероизповедание. Най-западната точка за употреба на българския говор в района са селата Руса и Гонико, разположени приблизително 80 км от границата между Гърция и Турция.