Хиляда дни във Венеция

"Хиляда дни във Венеция" е завладяваща история, наситена с италиански вкусове и аромати, разказваща за жена, която се влюбва както в мъж, така и в самия град.

Когато Фернандо забелязва Марлена в едно кафене във Венеция, той смята, че е открил своята "единствена". Обаче Марлена не споделя същото убеждение. Тя е разведена американска журналистка и сомелиер по професия, дошла в Италия по служебни дела. Смята се за щастлива с живота си. Но само няколко месеца след запознанството им тя продава дома си в Сейнт Луис, напуска работата си и раздала повечето от вещите си; казвайки сбогом на двете си вече възрастни деца, решава да се премести във Венеция и да сключи брак с "непознатия", както го нарича.

След пристигането си там тя опитва сладкиши от местните pasticcerie (сладкарници), разхожда се из великолепните дворци от XVI век и ремонтира апартамента на любимия със гледка към Адриатика преди сватбата им в стара каменна църква.

Но пътят към щастието не е лесен. Фернандо не говори английски език; единственото познато италианско за Марлена е термина относно храната. Той е затворен песимист, докато тя представлява весела оптимистка — носеща яркочервено червило и винтидж дрехи на Норма Камали. За него червилото й изглежда твърде силно а ястията ѝ – прекалени; той предпочита простотата срещу нейния екстравагантен стил.

„Аз съм странстваща душа с синя филцова шапка клош,“ признава авторката сама пред себе си.
Докато адаптира себе си към особеностите на венецанската култура, тя предлага искрен хумористичен поглед върху двама души с различни навици решили да живеят заедно. На края Марлена учи Фернандо как да бъде свободен и радостен от живота; а той показва на нея значението на нежността.

В книгата са добавени рецепти от Марлена де Бласи което я прави истинско гастрономично удоволствие."