Абсурдни времена

В този поетичен обмен между Маргарита Петкова и Добромир Банев се разглежда темата, която е в центъра на почти всяка художествена литература през вековете – любовта. Има слухове, че двамата са творили и през нощта, но Маргарита решително отрича това, като подчертава, че нощното време е за сън и други богоугодни занимания; дори споменава, че Добромир също е спал от другата страна на Луната.

Стихотворенията им са написани с един замах и въпреки че представляват поезия като литературна форма, те всъщност образуват диалог. Всяко произведение притежава своя собствена стойност и макар да са събрани заедно, не оформят стихосбирка; те показват драматургично развитие без да бъдат пиеса. Творбите произлизат от двама автори, които дори не се познават лично.