До изгонените от Рая (Мисионерски писма)

Св. Николай Велимирович е роден през 1881 година в село Лелич, близо до Валево в Сърбия. Той завършва богословие в Духовната академия в Белград и продължава обучението си в Берн, Швейцария, след което специализира още в Германия, Великобритания и Русия. Там защитава докторска степен по богословие и философия.

След като се връща обратно в Европа, той заболял сериозно и направил обет пред Бога да стане монах, ако бъде излекуван. В края на 1909 г. приема монашество в манастира Раковица под името йеромонах Николай. Започва преподавателска дейност в Духовната академия на Белград и бързо набира популярност със своите лекции и беседи пред широка публика. Интересите му включват философските идеи на Ницше и Достоевски, както и творчеството на любимия му поет Петър Петрович Негош.

С ясните си християнски убеждения светецът става цел за омраза от страна на две агресивни идеологии от ХХ век - комунизма и нацизма. През 1940 г., Гестапо го арестува; той прекарва известно време под стража в манастира Войловица, а през 1944 г. попада във концлагера Дахау до края на войната. След освобождението не успява да се върне у дома – режимът на Тито го обявява за "народен враг" с заплаха за смъртна присъда. Владика Николай Велимирович умира в Америка, конкретно във манастир "Св. Тихон" Пенсилвания.