История на българския театър Т.4

Книгата представя на читателя реконструкция и аналитичен поглед към един от най-забележителните етапи в историята на българския театър - периода между двете световни войни през ХХ век. През 20-те, 30-те и началото на 40-те години на миналия век, театърът се утвърдил като съществена част от модерния начин на живот в големите градове в страната, привличайки вниманието както на интелектуалците, така и на властимащите. Тези години бележат активното участие на българския театър в културния обмен с Европа и света чрез преводи на драматургични произведения, поканване на чуждестранни режисьори за постановките и следването на международните стандарти за театрална архитектура и дизайн. Появява се нова българска драматургия, оставена като "класика" от автори като Йордан Йовков, Рачо Стоянов, Ст. Л. Костов и Георги Райчев за бъдещите поколения. На сцената наред с известните актьори Васил Кирков, Кръстьо Сарафов, Сава Огнянов и Адриана Будевска излизат нови таланти - Георги Стаматов, Иван Димов, Константин Кисимов и Владимир Трандафилов сред много други. Възходят също така талантливи български режисьори, сценографи и композитори.
Авторите зад изследването са специалисти по театрално изкуство с последователен интерес към историята му в България; те споделят своите анализи чрез самостоятелно публикувани монографии, студии и статии относно разглежданите тематики и художествени практики.