Дон Жуан

Разказът за Дон Жуан произлиза от древно и неясно време, когато хората предавали истории устно, а смъртта била близо до живота.

Възможно е Дон Жуан да е бил реален човек на име Луис, свещеник от Севиля, притежаващ книга за призоваване на дявола. Тази история постепенно се разпространила чрез слухове и се изопачила като развален телефон. През XVII век монахът Тирсо де Молина решил да я запише в писмен вид и я направил поучителна. Заглавието ѝ било „Бурладор де Севилия“ („Севилският измамник“) и разказва как един човек убива другия и попада в ада.

От този момент нататък историята станала много популярна и "модата" около Дон Жуан продължила повече от сто години. Откъсвайки се от своя неясен произход, тя прераснала в блестяща и понякога комична приказка за очарователен съблазнител с безочливост към жените. Разказите за Дон Жуан присъстват както в поезията, така и в музиката на различни езици.

В италианските театри той привличал толкова много зрители, че дори Голдони го поставил на сцена без добавяне на фантастични ефекти, тъй като искал реалистичност. В комедиите дел арте списъкът с имената на персонажите включвал имена като Фръцльо, Лепка или Празна кратуна – слугата на Дона често бил представян като цирков шут.

Французинът Молиер научил за него през 1665 г., след което написал собствена версия на пиесата; посредством необузданото поведение на Дон Жуан той осмивал благородниците от времето си.

Историята му била особено известна и сред оперите; първата музикална драма несъмнено била италианска под названието „Наказаният безбожник“. По време на представлението в Рим принцеса Швеция останала недоволна - очевидно не харесвала опери с тематика смърт и насилие.