Отец Паисий Хилендарски. Контекст и отгласи от личността и делото му

Книгата е създадена в чест на 250-годишния юбилей от написването на “История славянобългарска”, но не носи типичния за юбилейно издание характер по отношение на подход, тематика и интерпретация. Вместо да бъде обикновено монографично проучване, авторът цели да задълбочи разбирането за различните аспекти на Паисиевото творчество, свързвайки ги с неговата роля като реформатор. Първите глави реконструират обстановката, в която Паисий Хилендарски е написал "История славянобългарска". Разглеждат се различни версии относно статуса му сред анонимната монашеска общност през XVIII век и взаимодействията му с други реформатори от времето си на Атон, включително преподавателя Паисий Величковски и Евгений Вулгарис. Личността на йеросхим Спиридон Габровски и неговата “История” са анализирани под нова перспектива. Няколко текста разглеждат прехода от класическите копия на “История славянобългарска” към техните варианти. Десетина преписа (като Болградският, Вторият Самоковски, Бобчевият и др.) получават задълбочен анализ; повечето от тях се изучават за пръв път чрез погледа на паисиезнанието. Обсъжда се приемането на "История славянобългарска" в Търновската и Самоковската области, както и среди българските преселници в Бесарабия. Краят на книгата проследява влиянието на Паисиевите идеи върху творчеството на Н. Рилски, В. Априлов, Н. Бозвели и Христо Ботев – те реализират концепцията „без Паисий – по паисиевски“, развивайки практиките за вътрешнолитературна приемственост в по-комплексна форма.