Преводна рецепция на Европейските литератури в България Т.6: Балкански литератури

Първата част на тома обхваща славянските литератури от Балканите, докато втората се фокусира върху албанската, гръцката, румънската и турската литература. Въпреки уникалността на всяка балканска литература, те не само че следват европейските тенденции, а често дори се гордеят с умението си да създават произведения по моделите на европейските образци. Не е случайно, че романтизмът, реализъмът, сюрреализмът, авангардизмът и психологическият реализъм могат да бъдат открити във всички балкански литератури през 19-ти и 20-ти век.

В контекста на познаването на съседните литератури и стремежа за вдъхновение от Западна Европа започват процесите на преводната рецепция в балканските литератури. Първоначално преводите играят важна роля основно в периодичния печат; това важи за целия процес на преводачески дейности и не само за приемането им в България. След Първата световна война обаче книгата с преводи става водещ формат в междулитературното взаимодействие.

Преводите от балканските литераури запазват своя информативен характер и фрагментарност при рецепцията им. Общоизвестно е, че идеята за по-обширни критически издания с класическа или значима съвременна авторска продукция става осъществима едва след Втората световна война благодарение на държавната политика по книгоиздаване, която остава единствено приложимата форма.

Множество специалисти участват в изследванията относно рецепцията на балканските литератури у нас през 19-ти и 20-ти век. Подборът включва автори както от славянския свят, така и от неславянски езикове които са значителни фигури в собствената си литература и са представени чрез поне една книга переведена на български език.