Любов, огромна като катедрала

„Това е разказ за една любов, величествена като катедрала и непокорна като диваци на море. Любов, изпълнена с песни, откровения и възторги, включваща смели атаки, вземане на заложници и яростни бури. Тя е белязана от интензивен огън и преизпълнена със страдание.”

Кей Бартолди работи в книжарница, а Джонатан Шилдс е писател. Той съставя пътеводител, докато тя му предоставя нужните книги и предлага нови заглавия. Двамата комуникират единствено чрез кореспонденция, в която основно обсъждат… литература. При разговорите си относно произведенията на Мопасан, Флобер и Роже Мартен дю Гар осъзнават колко много имат общо – споделят идентични вкусове и силна страст към книгите. С времето техните писма започват да напомнят на любовни послания; през страниците на любимите автори те изразяват чувства, които не смеят да кажат.

И настъпва неочакван обрат.

„Любов, огромна като катедрала” представлява епистоларен роман с наситен лиричен заряд. Идеята сякаш гласи: „Кажи ми какво четеш и ще ти покажа кой си и как обичаш.” Това нетипично за Панкол произведение се нарежда сред най-доброто от нейното творчество.