Начин да бъдеш

Темата за вродената мъдрост, присъща на всеки от нас, както и за безкрайния ни вътрешен потенциал да се справяме и да се развиваме е основна в личностно-центрирания подход, описан от видния американски психолог Карл Роджърс. Той е един от основателите на хуманистичната психология, съвместно с Ейбрахам Маслоу.

Карл Роджърс остава една от най-влиятелните фигури в историята на психологията и психотерапията. Той изиграва ключова роля в движението за хуманистична психология, което през средата на XX век смело заявява своето място като "трета сила" наред с психоанализата и бихейвиоризма. Роджърс не се страхува да оспори тези два утвърдени авторитета. Чрез иновативен подход той предизвиква революция в терапията, въвеждайки модел без диагнози и експертни интерпретации. Вместо това неговият „личностно центриран подход“ залага на естествената мъдрост на човешкия организъм и непознатия вътрешен потенциал за преодоляване и развитие у всеки човек. Според него този потенциал може да бъде отключен при наличие на благоприятна психологическа среда – искреност, безусловно приемане и емпатия.

Роджърс твърди: „Когато изграждаме такава психологическа атмосфера за индивидите – независимо дали става дума за клиент, студент или работник – ние не ги потапяме в рискована ситуация; напротив, ние им помагаме да усетят дълбокото желание на всяко живо същество да надмине настоящото си аз.“ Той вярва, че чрез такъв процес сме свързани с могъщата творческа тенденция във вселената – от малките снежинките до огромните галактики; от простите амеби до най-умелите индивиди. По този начин можем да осъзнаем способността си да надхвърлим себе си и откриваме нови духовни пътища по време на човешката еволюция. Именно така формулирам философските принципи зад личностно центрирания подход – те обясняват моето възхищение към положителното отношение към живота.“