Реч за достойнството на човека

Речта на Пико, в която се разглежда концепцията за човешкото достойнство и неговата роля във вселената, вероятно е най-известният философски текст от периода на ранния Ренесанс. В множество издания тя носи заглавие „Реч за достойнството на човека”, докато оригиналното название е просто Oratio („Реч”). Допълнителната част „за достойнството на човека” е добавена по-късно, тъй като читателите били особено впечатлени от идеята, изложена в началото на речта. Мирандола акцентира не толкова върху универсалността на човечеството, а върху свободата му: човекът има възможност да избира своето място в живота – от най-ниското до най-висшето.

* * *

„За съществуващото и единното” представлява кратък трактат, написан от Мирандола към края на живота му; той е единственият запазен фрагмент от замисленото произведение относно хармонията между Платон и Аристотел. Текстът разглежда въпроса дали битието и единното имат еднакъв обхват според Аристотел в десетата книга на „Метафизика“, или пък понятието за единство е по-широко от това за битие, защото произлиза от по-висш метафизически принцип, както твърдят Плотин и неоплатониците. Следвайки схоластическата традиция относно трансценденталиите, Пико защитава позицията на Аристотел. След това се опитва да аргументира как Платон не подкрепя противоположната гледна точка, независимо от убежденията на неоплатониците.

Паул Кристелер