Независимите административни органи при парламентарното управление

Съвременната парламентарна система в България е сложен механизъм, при който се осъществява разделение и взаимодействие между трите основни власти – законодателна, изпълнителна и съдебна. Целта на настоящото изследване е да акцентира върху определени спорни аспекти, които досега не са били подробно разглеждани в контекста на управлението в страната. Обикновено държавното управление се асоциира с дейността на изпълнителната власт, ръководена от Министерския съвет; обаче ролята на Народното събрание остава недостатъчно проучена.

Липсва анализ и на системата за изпълнителните органи, които Народното събрание учредява. Тези органи могат да бъдат сформирани или директно от парламента, или комбинирано с участието на различни институции по силата на закон (т.е. чрез акт на Народното събрание), като те нямат ясно дефинирано подчинение към Министерския съвет. Броят им постоянно расте, а парламентът все повече взима правомощия от изпълнителната власт под надзора на Министерския съвет и преобразува административните структури в независими органи.

Основният акцент в монографията пада върху статута на Сметната палата и управителните органи като Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, Комисията за публичен контрол над одиторите, Комисията за защита конкуренцията и Фискалния съвет.

Втората част разглежда принципите относно администрацията според Закона за администрацията (ЗА), Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и европейските стандарти. Анализиране е направено както върху практиката на Върховния административен съд (ВАС), така и върху решенията произнесени от съдилищата в Европейския съюз.