Егон и тишината

Между първата и втората част на книгата "Егон и тишината" от Емануил А. Видински стоят десет години, които разделят неговото писане, подобно на начина, по който ножът отделя костите от рибния хайвер. В разказите от началната част читателят наблюдава персонажите като през дебело стъкло на аквариум; техните жестове и гласове носят частица от статичната енергия, характерна за ребусите на Светослав Минков. Обаче във втората част вселената става цветна, а вместо театър с сенки се появяват истинските актьори. Емануил А. Видински пише открито и искрено, което представлява основната причина да се прочете тази книга - за да видим как авторът успява да пробие стените на аквариума. /Деян Енев/