Демокрация и популизъм. Страх и омраза

Популизмът, в контекста на съвременността, не може да бъде разграничен от концепцията за народа, докато традиционният патриотизъм не е толкова свързан с този мит. Популистите се идентифицират с народността, а патриотизмът позволява по-широка перспектива; човек може да бъде и патриот, и космополит – особено в културно отношение. За разлика от тях обаче популистите винаги проявяват националистични нагласи. Патриотизмът често е по-малко склонен към расизъм отколкото популизма: един истински патриот би приел индивид от различна националност в общността си след дългогодишно познанство, докато популистът остава недоверчив спрямо всеки извън неговата група.

Патриоти могат да бъдат както консерватори, така и либерали - но последните почти винаги са специфични представители на определени идеологии. През ХХ век обаче много трудно бихме могли да срещнем либерал сред националистите.

Национализмът черпи своето вдъхновение от трибалистки и расови връзки, което му придава вид на естествена човешка реакция; проблемът тук е не само в потенциалната антихуманност на тази идея, а и в нейното основание върху абстрактни предпоставки относно човешката природа. Обичта към собствения народ изглежда инстинктивна и по-малко благородна сравнена с любовта към родината — тя произтича от традиции и наподобява привързаността към семейството. Национализмът носи егоцентрична нотка именно защото истинската човешка любов трябва да бъде насочена навън - към другия.

Джон Лукач анализира политическите системи и движения през ХХ век – демокрация, либерализъм, национализъм , фашизъм , болшевизъм , национален социализъм , популизъм – поставяйки под въпрос установените възприятия за историята и политиката . Неговата книга представлява преглед на бурния опит през миналия век като предлага предизвикателства за размисъл относно нашето бъдеще .