Утешението на философията

Най-известното и обсъждано произведение на Боеций е, разбира се, "За утешението на философията". То е написано в Павия, докато той очаква да бъде изпълнена присъдата му. В него под формата на диалог между Философията и затворника, който е потънал в депресивна летаргия, Боеций представя християнска интерпретация на съдбата като инструмент на Божието провидение. Това произведение оказва дълбоко влияние както върху средновековната философия, така и върху литературата и историографията след този период. За да подкрепи своите аргументи, авторът въвежда важни понятия като "вечност" и "време", "активен живот" срещу "съзерцателен живот", както и концепции за "блаженство" и "страдание", предоставяйки им определения с валидност много години напред. Сред темите в Утешението са въпросите относно божествената природа (как единството на доброто и битието съществува при Бога), познаването на Бога и човешкото знание изобщо; според Боеций то не е пасивно действие – човекът играе активна роля в процеса на познание заедно със своята структура. Особено значими са анализите относно свободната воля у хората и нейното значение, изложени в петата книга от творбата.