Книга Псалтир и българската поезия

Темата на настоящото изследване е наличието на фрагменти от Книга Псалтир в поетичните творби на Петко Рачов Славейков, Христо Ботев, Стоян Михайловски, Пейо Яворов и Атанас Далчев. Тези автори са активни в различни исторически периоди на българската литература, което позволява да се проследят измененията в отношението на културата към православното християнство.

Псалтирът представлява вдъхновена от Бога книга, част от Стария Завет, която съдържа молитви формулирани поетично. Следователно той може да бъде разглеждан като религиозна поезия. Всъщност най-старият вид поезия е именно религиозната, а сред древността такъв тип поезия съществува и при евреите. В много случаи предсказанията на Пророците също са представени в стихотворна форма; подобно е положението с текстове като Книга Еклисиаста (или Проповедника), Книга Песен на Песните, Книга Йова и Книга Притчи Соломонови.

Като Боговдъхновена творба, Книга Псалтир обединява характеристиките на древната позната поезия и служи за значителен сборник със специфична ритмика и метрика – включително паралелизъм и акростих – чрез които се изразява религиозното чувство и се показва духовният опит за света. Най-същественото е, че посредством тези поетични форми душата разговаря със своя Създател; псалмите функционират не само като литературни произведения, но също така като молитви.
Сава Сивриев