The European/ Design/ Annual/ 5

Каква е причината някой да избере професията дизайнер? Този въпрос постоянно ме занимаваше по време на сесиите за оценка на Европейския Дизайн Годишник 2000. Съществуват, разбира се, толкова отговори, колкото са и дизайнерите, но разглеждането на участниците в конкурс провокира размисли относно мотивите на хората при работа. Защо да използваме утвърден графичен език от определена област или жанр? Защо да създаваме продукт, който изглежда и се усеща почти като всеки друг подобен?

Ако отговорът на тези въпроси беше просто "за пари", бих уважавал откровеността им, макар и непопулярна. Но не мисля, че хората изпращащи проекти за дизайн годишници го правят само с цел печалба. Ако това беше така, чекът от клиента щеше да е достатъчно голяма награда и вероятно те биха предпочели да прегледат банковите си извлечения вместо това издание.

Необходимостта от самовыражение и стремежът към усъвършенстване често движат решението за участие в конкурси. Въпреки това обаче защо много от произведенията представени за награди нямат никаква привлекателност и иновативност? Може би защото представената работа неизменно отражава по-широка загриженост. Липсва нещо във повечето съвременни дизайни - качеството на печата и хартията както и професионализмът в изображенията могат лесно да заблудят зрителите да сметнат, че преживяват нещо значимо; всъщност обаче много творби представляват просто ненужно разточителство – графичният резултат идва след думите „Мисля, че ни трябва маркетинг“ отправени към дизайнер без ясна представа защо работи в тази сфера.

Това е проблем поне за клиентите. Живеем в свят където множеството послания намалява желанието ни за комуникация като цяло докато засилва апетита ни към индивидуално отлично съдържание. Някои твърдят, че сме в ерата след дизайна - период когато задачата пред нас като общност е намирането или създаването на реални различия между нашите клиенти и техните конкуренти.

Не съм сигурен дали това се различава драстично от дейността на велики дизайнери през времето; единствено нуждата стана още по-належаща. Затова виждането на посредствени или копирани проекти буди недоумение – невъзможността истински да изразим разлика води до фалит в света на комуникацията.

Разбира се опитвайки се да постигнем уникалност може би рискуваме много; но именно този риск прави работата като дизайнер интересна! Всъщност освен парите какво друго придава смисъл на дизайна? За мен най-забележителните моменти през EDA винаги са били свързани с проекти които рискуват нещо ради получаването му обратно. Например проектът ограничено издание книга от Томас Рихтер Eigenhufe изучаващ микро-света около жилищната община Schloss Blankenburg - там той самият създал фотографийте , иллюстрациитe , текстовете и дизайна . Близката му ангажираност с процеса включвала даже идеи относно производството на хартия . Проектът демонстрира дълбочинното ангажиране със тема което означава както потапяне така й изразяване .

Какъв бе рискa ? Вероятно никой няма шанса безразличие спрямо темата или неговото творчество а предполагам ,ч e можело просто я направила напразно . Но той не пропиля времето си ; то бе вложено успешно.
Имаше запомнящи се участия още множество други места сред тазгодишните отличия , особено кампании нав Fisherman’s Friend and Fender Guitars (обработени Jerlov & Co.) показаха ползотворния ефект когато личността блести отвън ; Документ [от Стокхолм) предназначена страхотно входяща компания впечатлиха свежест финес новаторска арт дирекция нежелание единичности подход.[br] Тим Рич