Мислене според ценностите /сборник есета/

**Какво представлява философията, с която се занимавам**

Често си задавам въпроса къде да търся своята философия – дали в написаното или в мечтите ми. Мечтите са по-близки до мен, но хората обикновено оценяват това, което виждат. А наличното е малко. Създадох книга, съдържаща есета от почти десетгодишен период, озаглавена "Светът на човешката надежда". Освен нея съм написал около петнадесет статии, публикувани в различни издания и свързани пряко или косвено с нашата надежда като човешки индивиди. В тях има полемики относно томизма и марксизма и за съвременната философска картина. Не бива да забравяме и специализираните трудове в шкафа ми - около триста страници посветени на аксиологичната теория на съзнанието, които постепенно започват да ми изглеждат все по-отдалечени.

Аз самият често мечтая каква философия би трябвало действително да практикуваме днес у нас – какви теми трябва да обсъждаме и с кого можем да водим дебати, за да останем част от глобалния философски диалог. Преди вярвах, че тези мечти могат да станат реалност; днес осъзнавам колко трудно е това постижимо начинание. Потребността от момента оказа влияние върху моето мислене.

Относно потребността: условията на живот до този момент оставиха значителен отпечатък върху формата на моята философия. Истината е проста - първо научих основите на философията чрез томизма преди всичко друго; така го разбирах тогавашният томизъм не беше лошо разбран подход за времето си. После дойде срещата със специфичните индивидуални истории: стана свещеник с право на размишления над живота; разговори с хора при изповедания и проповеди запълниха ежедневието ми между академичните задължения.

След време открих Роман Ингарден и започнах изучаването на феноменология под негово ръководство; след което пак продължих със своите ангажименти към общността — изпращане във вечен покой, работа сред болни... Завърших докторската степен докато преподавах реколции за студенти.

Резултатът от взаимодействията беше осъзнаването за кризата в надеждата при съвременния човек — криза коренно влияеща върху основите ни като общество. Някога хора завършвали живота си от убеждение във висшестоящостta собственa н адежда спрямо чуждите идеали; а днес много повече "се задушават" именно от безнадеждността си.

Тази ситуация поставя нови задачи пред философското мислене и носи особена тежест за него: означава духовна раздяла с класическия томизъм понеже пишех статии въз основа интересуващи ме актуални проблематики (например „Залезът на томисткото християнство“). Тези текстове посочват не само кризисното положение напротив интерпретацията му , но засилват положението извън границите му.

В Полша чувствам огромна нужда наред популяризация– особено належащост потебности що касае модерната философска традиция . Чувствам призив към дискусии по различни направления “-изми”. Опитах се писането им без конкретно обозначение ("философстване без ярлик"), защото методология сама по себе си няма характер "-изм".

Не всичките избрани идеи произлизаха единствено от непокорството — истинско решение стоеше там който решава такъв път просто казвал: никое велико движение не може цялостно определят начина ни затова важното бе споделянето опити щом минавайки през личните преживявания контекстират .

Друг важен аспект оставаше стремежа натурално стигне решения напреднат настоящата криза благодарение рефлексия прочут образец отец Колбе : той символизирал наш идентитет невидима досега полска филосифска система позволяваща оцеляване духом .
Кризиса неизменчивала приспособление кратка история вплетена успехопътище предполагаемо структурирующих текущую идентичность

Предстои ли хоризонт? Смятам че сме близо … Отчасти вдъхновение взехме именно там : старайки се назоваваме криза необходимост та както смятаха гореспоменатате фигури ; тук лежеше потенциала бъдещине визионерски перспективы ...
Проблем фактически поглед могло явява притегателная сила светлинка наша упованье…

На края представям сборник работи наречен “Светлинките…” направили изменений минимално одобряемых тезиси поисковым временами! Времев пространстве ражданини творчества прескачаш ожиданий оценки их ценностей… Краков , Ноември 1981 г.”