Women

"LUIS ROYO ИЛИ КАК СЕ ФАНТАЗИЯ ПРИКРИТА ЗАД ЕДИН ОБВИВАЩ ЛИСТ
Съществува свят, който е толкова чужд, че трудно може да бъде разбран. В него събитията се развиват по монотонен и предсказуем начин. Градове и градини, шапки и планини, кани и монети, вратовръзки и дървета, коси и реки – всичко тук е организирано рационално. Дори морските вълни или орбитите на планетите са структурирани по подобен начин.
Дните преминават, а пейзажите се разширяват с синкопиран ритъм или равномерна пропорция. Животът също протича еднородно; движението от едно място на друго е обичайно за местните жители. За тях времето се отразява в календар, докато пространството - в атлас. За да навлязат по-дълбоко в този свят, им трябват часовник и компас.
Въпреки че формата на тази странна реалност е кръгла като всички други планети и се простира във височина, ширина и дължина, животът тук функционира групово чрез тесни коридори. Симетричната непрекъснатост определя съществуването под формата на линия. Нещата не стават спонтанно; хората не биват творени сами по себе си - те маршируваха компактно една след друга в хомогенна редица. Начинът им на движение зависи от сивия асфалт под краката им; водят ги флуоресцентните знаци нарисувани върху него. В унисон с това небето изглежда безцветно със своите облаци – то дарява живот на тъжния дъжд, чийто капчици понякога изстискват радостта от живота у самите хора. В този свят всичко изглежда само сиво; единствено указателните знаци долу придават малко цвят.
При такива контролируеми условия мъжете и жените живеят в заплашителна монотония. За да избегнат опасността от безволева рутина или внезапен упадък към скука някои потопяват усилията си в работата си, превръщайки я във важен аспект от живота си. Други процъфтяват чрез контрола над коридора през който всеки трябва да премине: те преорганизират потока на движенията си обсъждайки новаторски правила за управление опитвайки се да разработят адекватни транспортни системи – което често довежда до задръствания или конфликти."
Антонио Алтариба